29/09/2026
Днес няма да говоря за нас. Днес искам да ви разкажа за Бай Димчо, защото има хора, с които всяка прекарана минута ти оставя нещо.
🤔Не помня кога точно се запознах с Бай Димчо. Не знам защо, но най-яркият ми спомен с него е отпреди няколко години, когато беше на 86години.
Бяхме заедно на Фестивала на мераклиите в Слокощица и имахме време да си говорим. Тогава той ми каза нещо, което и до днес помня:
„Искам да си купим едно магазинче, да има къде да си продавам кошниците и да показвам занаята.“
Това страшно ме впечатли. Пред мен стоеше човек на възраст, който мислеше за бъдещето, за следващата крачка, за това как да стигне до повече хора и как да продължи да показва онова, което умее.
Миналата година отново имахме подобен разговор. Заговорихме се за новите начини на плащане и аз му разказах за ПОС терминала. Бай Димчо, вече на 93 години, веднага реши, че и той трябва да си вземе, за да могат хората да плащат и с карта.
Наложи се да му обясня, че не става толкова лесно, трябват фирма, документи и още куп неща.
Точно такива моменти ми показват, защо му казват Старомладежа.
Той знае да плете кошници още от дете. Разказвал ми е, че единственият период, в който е спрял, е бил, когато е отишъл в казармата. През живота си е работил различни неща, бил е и управител на ресторант, но кошничарството винаги е вървяло с него.
Днес Бай Димчо е последният кошничар в Кюстендилския край и за мен е занаятчия до мозъка на костите си. Не заради годините, през които е плел кошници, а заради отношението му към занаята. На тази възраст той още мисли как да го показва, как да стига до хората и как да продължи.
Всяка среща с него ми е безценна. Сядам до него и знам, че срещу мен стои човек, който носи знания и истории, събирани цял живот.
❤️Бай Димчо е богатство.
И си мисля колко е важно да ценим такива хора сега, докато можем да седнем до тях, да ги попитаме, да ги чуем и да видим ръцете им, докато още пазят занаята жив.
