01/10/2026
Това трябваше да е разкошната ни дългоочаквана есенна седмица на село с красиви снимки и спомени ... само че премина в болести и тревоги, безсъние и умора. От години не си правя кой знае какви планове за напред, но понякога си позволявам да си мисля и да очаквам нещо хубаво. Като този път. И в повечето случаи то се прецаква. Като този път.
Не успях да свърша почти нищо от заплануваното.
Направих някакви измъчени бурканчета лютеница, които започнах да подготвям в понеделник и успях да сглобя чак днес.. защото всеки ден се случваше нещо ново неприятно с детето, което ми спираше работата. Тя пък (лютеницата) стана разкошна !
Направих и малко бурканчета сладко от круши с ванилия и ябълки с канела. Набрах и суших шипки. Суших ябълки. Ще ви предложа чай в буркан, само да стигна и до него ..
Есента в гората още не е съвсем дошла, но се усеща. Тихо е, почти не се чуват птички, един щурец е останал да ни пее нощем, слънцето грее по друг начин. Вечер и сутрин е много студено, камината е запалена, стъмва се рано. И все пак дните още са топли и слънчеви, достатъчно приятни, за да бъде детето цял ден навън и макар и болно да е щастливо :)
И така ... не е каквото ми се искаше. Но понякога живота ти показва точно това - че няма значение какво ти се иска всъщност. Приемаш това, което имаш и се опитваш да извадиш максимума от него ... каквото-такова !
