13/09/2026
НЯКОИ ПРОЕКТИ НЕ ПРИКЛЮЧВАТ С ПОСЛЕДНИЯ ЧЕРТЕЖ.
Те остават като част от човека, който сме станали.
Преди четири години започна едно пътуване, което промени начина, по който гледам на архитектурата.
Пътуване, което ме срещна с една различна страна на професията – тази, в която зад всяко пространство стоят човешки истории.
Заедно с екипа на Фондация „За доброто“ имах възможността да работя по обновяването на 11 болнични отделения, 9 от които вече са реализирани.
Но ако трябва да направя равносметка, няма да измеря тези години само в проекти.
Ще ги измеря в градовете, до които стигнах.
В приятелствата, които създадох.
В хората, които оставиха следа в живота ми.
В разговорите, които ще помня.
В историите, които имах щастието да чуя.
Тези четири години ми дадоха много повече от професионален опит.
Дадоха ми реална гледна точка за силата на средата.
Имах възможността да наблюдавам как една стена, един цвят, една светлина могат да променят начина, по който човек се чувства.
Дадоха ми пътувания, вдъхновение и безброй малки моменти, които обогатиха не само професионалната ми библиотека, но и мен самата.
Най-ценни останаха хората.
Момичетата от фондацията, с които извървяхме този път.
Екипите в различните градове.
Всички онези срещи, емоции и моменти, които превърнаха една професионална задача в човешка история.
Всяка глава има своето начало и своя край.
Днес затварям тази страница с благодарност.
Благодарност за доверието.
За уроците.
За възможността да бъда част от промяната.
И вярвам, че когато една кауза е истинска, тя не принадлежи на един човек.
Тя продължава.
Сега е време да отстъпя място на следващия вдъхновен архитект, който ще поеме тази мисия.
А аз ще продължа напред с всички тези истории, хора и уроци, които ще останат завинаги част от моя път.
